Хумор срещу тумор

по действителен случай...

   На  19 януари 2013 година се навършва точно една година от един преломен момент, след който тотално се промени не толкова животът ми, колкото начинът ми на мислене.  Понякога някои неща идват в животът ни, за да ни променят, за да се осъзнаем и най-вече – да оценим  живота си...
   Искам да предупредя, че точно тук, хората, които ме познават, ще ме видят в малко по-друга светлина, а за тези, които не са привърженици на „черния хумор”, препоръчвам да не четат по-долните редове. На останалите препоръчвам, ако имат под ръка, да си вземат носни кърпички... за всеки случай.
   Точно преди една година се установи, че имам някакво туморче. Всъщност туморчето беше около 15 см. диаметър и освен впечатляващите размери, беше срастнало и с детеродните ми органи. Докторите бяха на 100% решени, че трябва да отстранят всичко и 99% сигурни, че ще последва химиотерапия. И такааа... си казах аз – Марийке, добре дошла в клуба на онкоболните. Аз и онкоболна – хах...  не, това не е истина. Не, ама да! Сетих се обаче за случаите, в които наистина си бях пожелавала да ме няма на този свят по ред причини. Това е друга тема. Но сега си казах: Ама аз съм точно на 30 години, имам малка 5 годишна дъщеря, за която трябва да се грижа, а ми се живеее.... как ми се живее... просто ми се живее! Казах си: да става каквото ще да става – когато–тогава, колкото–толкова  и каквото–такова.

   И така. Хоспитализираха ме по най-бързият начин, като по време на ехографията си слушах по радиото песента "Здравей, как си приятелю" на Тоника. Влизам за настаняване в отделението и какво да видя в коридора – строителна площадка. Пълно с майстори, които прекарваха строителни материали на колички и се разминаваха с персонала, който буташе пък на колички пациентите си. Купонът си течеше с пълна сила. Изнесоха по едно време и един труп...  Казаха ми да почакам (около час), че стаята е след ремонт и още не е готова. През това време наблюдавах всичко и всички. От стаите излизаха жени с дренажи и катетри и се разхождаха бавно и с усмивка, като на разходка в парка. В началото си мислих, че попадам в... лудница.

   Влязох в стаята най-накрая, която беше напълно празна. Казах си: супер – чисто, ново и напълно сама. Да, ама не. Първата жена влезе броени митутки след мен.  Хареса си леглото, което си бях избрала и ѝ го преотстъпих, да се радва. Викахме ѝ баба Дафи. Беше софиянка, с поддържана оранжева прическа – тип „Мерлин” и беше много капризна. Докато ми се оплакваше от това и онова в стаята започнаха да внасят останалото обзавеждане – медицинските сестри едва тътриха един гардероб, включих се и аз естествено, но един майстор от строителната площадка дойде и се притече на помощ. Веднага след това влязе леля Веска – учителка по пеене от Видин. Височка само кинта и двайсе, припкаше и беше много енергична и усмихната – все сновеше напред-назад. То как да се стои на едно място – лекуваше се в болницата половин година. И накрая дойде последното попълнение на екипа в стаята – хубавата Ева от Гоце Делчев – с  чист македонски диалект. Двете се надприказваха с баба Дафи и денем, и нощем.

   Дойде великото чакане – кой ще мине първи под ножа. То бяха изследвания и ред други неща. Аз пък през това време имах анемия и ме тъпкаха с някакви лекарства, като ми казаха много-много да не обикалям, а да си лежа, та и на количка ме повозиха един ден. Хвърлях си лекарствата в коша и ядох само пилешки дробчета и салата от цвекло  (които ми носеха) – та си оправих кръвните стойности. Веселбата си течеше с пълна сила. Докато можехме да щъкаме, с леля Веси и Ева излизахме в задния ход на болницата да пийнем кафенце и да се почерпим с цигарка, че после след операциите не се знаеше... Лекуващият ни лекар и на четирите от стаята беше един и същ. Видя ни, че в този студ излизаме навън и ни се накара хубаво, та пациентите, които можеха да ходят, излязоха в коридора да чуят и те.  И по-скоро се поскара на леля Веси, че беше по-голяма от нас двете с Ева, но тя си беше заклета пушачка. Все едно бяхме в някакво училище и дисциплината в случая изобщо не ни се нравеше,  искахме просто да си живеем живота – дори и в онкологията.

   Така се падна, че леля Веси беше първа под ножа. Операционната беше на друг етаж и после връщаха всички в отделението. С  Ева ходихме да пушим вече поотделно, защото някой трябваше да наблюдава системите на Весето. С такива интересни хора се запознах – все, пушачи де, но и после след болницата ни срещна изненадващо живота. А колко трупове изнесоха и видях през всичките дни – не ги броях... Та персонал в стаята нямаше. Гледахме да пазим тишина за Веска, но майсторите отвън си казваха думата и следващата стая беше... точно съседната до нас. Честито. Баба Дафи беше уникална - беше заела целия гардероб, сякаш се беше пренесла да живее завинаги в болницата, държеше всичко в едни найлонови пликчета и когато започнеше да си търси нещо – леглото ѝ ставаше като след бомбардировка, а и звуците бяха много приятни, особено когато ги чуваш, събуждайки се, последвани и от мърморене за нещо – я на храната, я на персонала, я на нас. Толкова много храна ѝ носиха близките, че и четирите не можехме да я изядем. То през деня беше явно, че сред строителната площадка няма как да спиш, но поне вечерта баба Дафи да не ставаше да шумулка с пликчетата...  Молих се за сън и ето, че ми се чуха молбите – втората по ред беше баба Дафи... Три дни стоя в реанимация и поспахме всички.
   На 19 януари дойде и моят ден... Вечерта преди операцията сънувах покойният ми татко. Беше усмихнат и около него имаше много светлина. Сутринта, когато се събудих бях в добро настроение и усмихната. Всъщност през целият ми престой в болницата бях в с добро настроение, въпреки някои неща. Не бях попадала на такова място и сякаш не беше реално това, което ми се случваше. Нищо общо със скучния делничен ден в офиса. Взех си душ и се чувствах така, все едно ще ходя на някаква важна среща, а защо не и на цирк. Лекуващият лекар дойде в стаята и ме предупреди отново, че има вероятност да отстранят всичките ми детеродни органи. Аз му отговорих, че вярвам, че ще имам още деца.. Той погледна в земята и ми каза да тръгваме. Запътих се към операционната. По пътя си мислих, че най-важното е да живея – всичко друго беше на заден план. Вратите в операционната бяха широко отворени на всички стаи и когато легнах на масата, видях от съседната стая ококореният поглед на един дядо в мен и зяпналата му уста. Усетих се защо ме гледа така и дано майка му ми прости, защото ѝ пратих поздрави... мислено. Погледнах инструментите на табличката и докторът ми каза, че ще имам най-красивият белег. Леля Веси я беше зашил обаче като наденичка. Коктейлът, с който  ме почерпиха венозно, ме приспа.
   Събудих се от някакъв силен трясък и имах чувството, че току-що падам от някъде. Естествено – това беше асансьорната врата към нашето отделение, която се тряскаше винаги, когато изнасят някого. Е, този път бях аз. Не усещах нищо – само ми се виеше свят и си казах: Марийке, моли се да е тихо днес, за да поспиш. Леля Веси беше започнала да става вече и я сварих ухилена. Баба Дафи и тя започна да става лека-полека. През първият ден след 3 часовата операция, упойващите лекарства надвиваха шумът от бормашините. Влиза по едно време лекуващият ни и с усмихнатият му поглед разбрах, че всичко е наред. Оказа се, че са махнали само тумора, единият яйчник и част от маточната стена.  А докторът обаче какво заварва в стаята – баба Дафи разтлала половината си багаж на леглото и пак търси нещо. Весето снове по гащи и торбичката от катетъра се тътреше по земята с един маркуч, като опашка след нея  – така си ходи до последно из стаята (когато торбичката не беше много пълна, де) и все внимавах да не я настъпя. Беше ѝ омръзнало да я носи в пазарска найлонова торба и направо се молих тя или някой да не я настъпи – да не се извади катетъра. Та по това време, когато докторът влезе, Ева говореше отново по телефона, а като го хванеше – за половин час и нещо, всеки можеше да научи всичко за македонският диалект. А аз лежа и нямам сили за нищо друго, освен да се усмихвам, не можах и дума да обеля, защото едва си поемах въздух – от болки. Докторът се хвана за главата и само каза: „Как можаха да ми се паднат всичките луди на мен”. И излезе. Последва такъв смях, че се молих да заспя и да не усещам нищо в областта на стомаха. Едновременно с това болките се засилваха, докато се наместваха и червата.  Имаше поводи  за много усмивки и сръдни. В стаята до нас си работеха усърдно с бормашини. Весело си ни беше.

   Едва на третият ден направих първите стъпки. Леглата бяха толкова високи, че като си седнал – не можеш да опреш пода с краката си. Затова Весето намери отнякъде едни стълбички, по които да се слиза, за да не скачаш като от трамплин с току-що разпран стомах. То тези стълби  трябваха най-вече за нея. Но и на нас ни ги услужваше понякога.  Всъщност нея я бяха разпрали най-много – от слънчевия сплит до венерения хълм, за да извадят каквото имаше за вадене. Та клубът в стаята си беше на „изкормените риби”. Най-трудно беше да се сдържиш да не се разхилиш, защото започваш да усещаш всичко по шеф и кройката. Същевременно леля Веси ми миришеше на цигари. Чудех се къде ходи да пуши... Ужас  си казах! Там просто не се стоеше и секунда, защото на всички даваха разхлабителни и положението беше много по-зле и от леглото на баба Дафи, като разхвърля... Оказа се, че ходи при майсторите в съседната стая, докато си работят, защото и те пушат. Евето разбира се – и тя с Весето, да не остане назад. Ето, че и аз започнах да припкам и отново трите... в комбина. Вечерта майсторите ни оставяха ключът на стаята до нас, но и това не трая дълго. Хванаха Весето, защото си беше наклепала нощницата с латекс  и за потвърждение ни видяха и трите как се изнизваме от стаята. Не ни глобиха, но от следващия ден вече нямахме ключ за стаята, а навън един студ...  Като ни бият обезболяващите и слизахме лека-полека с асансьора – ей така, като светещи коледни елхи, но след Нова година –  с дренжите, катетъра и висящите маркучи по нас. Сякаш правихме модно ревю на болничната екипировка докато слезем бавно-бавно до задния вход – в патешка редица. Там имаше и други като нас. Как си помагахме да си държим един на друг пълните торби с дренажите, катетрите и кафето, докато запалим цигарка – беше си направо сестринско и братско.  През този вход изнасяха труповете и почти всеки път се случваше да изнесат някого... а докато се хилим за нещо – ни позамръзне усмивката и поутихнем...., а и в януарските температури си позамръзвахме харабийски навън. И обрато пак в отделението на топло - благодат. Ева беше най-бърза и с най-лека операция, хем беше последната. Ден-операцийка и на следващия вече слизаше при нас, но и тя с торбичките.

   Изписаха Весето и заключиха долу задния вход по нареждане. Вече нямаше кой да ни води и да ни показва скришните места. След нея изписаха и баба Дафи. На два пъти близките ѝ се връщаха да изнесат багажа. Забрави си някои неща, та едва я настигнах на изхода, за да ѝ ги дам, защото не чуваше докато ѝ виках името. Останахме само с Евето в стаята. Стана от скучно по-скучно. Резултатите от хистологията още не бяха готови, но и нас ни изписаха.

   Благодарна съм, че попаднах точно на тези три жени, на този персонал, на най-добрия и луд доктор, на най-веселите майстори и на още други хора в болницата, които как да ви кажа – обикнах ги, а и ме спасиха от всички черни мисли. Вместо да ме беше страх от неизвестното, аз сякаш отново се върнах в безгрижните си ученически години по време на целият ми престой там. Бях се върнала отново към детството си...

   Наред с купона, който преживях, трябваше да се прибирам, защото вкъщи ме чакаше моето слънчице – дъщеря ми... Беше подготвена и знаеше, че мама е болна.  От изписването ми – обезболяващите обаче спряха и сега усетих какъв елексир са били.  Купона наистина свърши, защото най-тежкото едва предстоеше... Още половин година лечение – химиотерапия и куп други неща, с които се сблъсках и в някои случаи бях безсилна да се справя. Оставих се на Божата воля. Любовта на/към дъщеря ми, на/към приятелите ми и силната ми жажда за живот –  това бяха нещата, без които не знам как щях да премина през всичко и изобщо дали щях да премина, ако и едното от тях го нямаше.  Не исках да приема факта, че съм болна, въпреки, че видях многото трупове и умиращи в болницата. Съдба, както се казва. И знаете ли, колкото повече вземаме насериозно себе си и живота – толкова по-зле. Това разбрах. „Понякога не ни остава нищо друго, освен да се смеем. А да плачем – няма смисъл...”

Ако започнем да гледаме по-весело на живота, може би и той ще ни отвърне по същият начин. Смехът е наистина здраве, но против  съдбата си, никой не може да върви. И тъй като преди седмица прочетох историята на едно младо момче, която отчасти усетих като моята, реших и аз да споделя своята история в същия ироничен вид – към действителността.  Благодаря ти със цялото си сърце, Никола!   Почивай в мир, братле...

А сега ще си сипя едно за мен и за другите – за наздраве. И капвам на земята за покоя на останалите: амин за всички души...

Кълновете - елексир на живота

Кълновете са най-живата и пълноценна храна, съдържаща много енергия от живи клетки и полезни вещества, които задоволяват всички изисквания и нужди на органите в тялото, като регулират и хармонизират функциите им и по този начин възстановяват здравето, равновесието, имунитета и силата на организма. В кълновете се съдържа в пъти, а в някои кълнове - стотици пъти повече енергия и активни биологични вещества от плодовете и зеленчуците.
Кълновете нормализират обмяната на веществата, стабилизират всички системи на организма: нервна, лимфна, кръвоносна, храносмилателна и др. , обогатяват кръвта с кислород, извеждат излишния холестерин, мъртвите клетки и всички токсини, отрови и вредни вещества от организма, подобряват еластичността на мускулите и подвижността на ставите, полезни са особено за злокачествени заболявания, но също така и за поддържане на едно добро здраве, както и дълголетие на нашия организъм. Кълновете са един жив организъм, който ни носи живот. В семенцата, които са толкова малки, всъщност се крие огромна сила. Тя се разгръща най-силно, когато покълват и това е моментът, в който са една истинска витаминозна бомба.
От историята знаем, че покълналите семена са били използвани от множество цивилизации в началото на техния възход: тази храна дарява хората с изключителна жизненост, сила и здраве, което представлява огромен принос за развитието им. Употребата на тази жива храна изчезва с упадъка на въпросните цивилизации. Описанията на техниките на покълване са открити в писанията на Есеите, живели по времето на Христос в Израел и Египет.
В наше време множество лабораторни изследвания потвърждават поуките от историята и доказват огромното значение на покълналото зърно, като здравословна храна. Благодарение на изключителната им виталност, богатство на витамини, минерали, олиго-елементи, аминокиселини, ензими и други активни биологични вещества, те регулират липсите, причинени от съвременното хранене, влошено от промишлената обработка. Въвеждайки, дори в минимални количества, покълналите семена и младите поници в нашето хранене, ние улесняваме съчетаването на съвременния начин на живот с поддържането на организма в добро здраве.
Участието на покълналите семена в ежедневната ни храна, като салати и добавка към ястия, гарантира не само лечебните им свойства за организма, но и цялостното зареждане на тялото ни с чиста, балансирана и животворна енергия, която е устойчива спрямо неблагоприятните условия и външни фактори в съвременния живот.
Когато разбрах и научих за тази жива храна – първото нещо, което ме заинтригува е, кои кълнове за какво са полезни. Затова си позволих да публикувам следната информация, която успях да прочета и я споделям с вас:

Кълнове от лук (естествен антибиотик): подходящи са при грип, кашлица, ангина - заболявания на горнодихателните пътища /очистват ги от секрети/, бактерии в устната кухина, атеросклероза, косопад, запек, затлъстяване, косопад, хемороиди, хронична умора, ревматизъм, червени паразити, високо кръвно, туберколоза, подагра, простатит, намаляват риска на онкологични заболявания, действат благоприятно на нервната система.
Съдържат: фитонциди, които убиват болестотворните бактерии; ефирни масла; витамини - A, B, C, D, H; минерали – Mg, Fe, P, K, Ca.

Кълнове от броколи: подходящи са за почистване и възстановяване на тъканите, при заболяване на стомаха, червата, черния дроб и далака, за нормално функциониране на подстомашната жлеза, за укрепване на съдовите стени, подходащи при атеросклероза, при борба със затлъстяването – регулират перисталтиката, намаляват холестерола и подходящи при възпаления на горнодихателните пътища, особено подходящи са за онкологични заболявания на стомашно-чревния тракт. Кълновете от броколи са антиканцерогенни и са най-добрата защита срещу рака според научни изследвания в Западна Европа и САЩ.
Съдържат: хлорофил 31%; витамини – К, Р, В, К, Д, А; ензими; минерали; органична сяра и др.


Кълнове от червена ряпа: почистват организма, действат противомикробно и противовъзпалително, подходящи при малокръвие, ставни заболявания, атеросклероза, стенокардия, гъбички, язва, чернодробна недостатъчност, възпрепятстват образуване на камъни в жлъчката и бъбреците, действат за възстановяване при преумора, увеличават имунната защита.
Съдържат: витамини – C, D, A, B1, B2, H; минерали - – Mg, Fe, P, K, Ca, Na.

Кълнове от моркови: ефикасни при възпалителни и дегеративни изменения на лигавицата на дихателните пътища и стомашно - чревния тракт, хепатит, цироза, подобряват зрението и предпазват от кокоша слепота, укрепват имунната система, понижават холестерола, имат диуретично действие.
Съдържат: витамини - А, В1,В2, С; етерични масла; минерали; пантеонова киселина и др.

Кълнове от зеле (червено, китайско): цветното зеле е наричано още „северния лимон”; кълновете от зеле засилват съпротивителните сили на организма, укрепват съдовите стени и нормализират пропускливостта им, а тартроновата им киселина предпазва от затлъстяване. Много полезно при язва, възпаление на дебелото черво и черния дроб, цероза, хепатит, лениви черва, профилактични за онкологични заболявания.
Съдържат: витамини - С (високо съдържание), Р, В, К, Д, А, U; минерали; антиоксиданти; аминокиселини; ензими; органична сяра; бактериацидно вещество, захари, хемицелулоза и др.

Кълнове - микс от морков, червено и китайско зеле: при системна консумация на този силен микс - предотвратява образуването и развитието на злокачествени образувания в организма, антитоксичен при системна консумация на алкохол, почиства организма, нормализира дейността на нервната система, подобрява тонуса на организма.
Кълнове от Арфа (люцерна): имат регенериращ ефект отнасящ се за целият организъм, засилват обмяната на веществата, действат очистващо, намаляват отоци, действат за по-бързо съсирване на кръвта, при сърдечно-съдови проблеми, при артериални проблеми, ревматизъм, кожни болести, хемороиди, бронхити, асматичност, ставни заболявания, слуз в лицевия череп и др. действат противовъзпалително и противомикробно, почистват органима, дават сила и енергия.
Съдържание: витамини – A, D, E, K, C, B1, B2, B5, B6; B120, ниацин, пантотенинова киселина, инозитол, биотин, фолиева киселина, минералите калций, магнезий, желязо, манган, мед, сода, сяра, хлор, поташ, бор, кобалт, фосфор, молибден и др. плюс много хлорофил.

Кълнове от жито: стимулира жизнено важни процеси в човешкия организъм, с активната обмяна на веществата укрепва нервната и имунна система, нормализират работата на стомашно-чревния тракт, възстановява остротата на зрението, слуха, цвета и гъстотата на косата, действа на кръвообращението и на кръвопречистването, при редовна консумация се отразяват благоприятно на кожата и косата, а при продължителна консумация настъпва цялостно почистване и тонизиране на организма,.
Съдържание: високо съдържание на витамините – C, B1, B3, B5 и Е; и на минералите калций, магнезий, фосфор, цинк, пантеонова киселина, хлорофил, хранителни влакнини и др.

Ленени кълнове: особено полезни за бременни жени и за деца в период на интензивен растеж и за активно занимаващи се с фитнес или тежък физически труд . Ленените кълнове намаляват нивото на холестерола и предпазват от сърдечносъдови заболявания, ускоряват храносмилането и регулират дейността на стомашно-чревния тракт, подходящи са и при костномускулни травми, консумират се преди ядене за по-силно въздействие и ефект.

Кълнове от ръж: засилват нервите и мускулите, особено подходящи за хора, занимаващи се със спорт или заети с тежък физически труд, идеално действие върху храносмилателните и отделителните органи.
Съдържание: витамините B1, B2, B3, C и H / биотин/ и др.

Кълнове от елда: много ефективни при хора, подложили се на редуциращ режим на хранене, особено в съчетание с мляко, защото по този начин значително подобрява работата на стомашно-чревния тракт, изключително подходящи за хора с установен висок холестерол и високо кръвно налягане, стабилизира нивото на кръвната захар. Тази храна е много полезна и за децата, защото семената ѝ се отличават с голямо количество фибри, също така подхранва кожата, косата и ноктите, бори се с процесите на стареене на клетките, способства за увеличаване на мускулната сила и издръжливост и особено подходящи са за активно спортуващи.
Съдържание, високо съдържание на белтъци, флавоноиди, на минералите калий, калций, желязо, цинк, фосфор и др.

Кълнове от леща: повишават нивото на хемоглобина, незаменими за безупречната работа на мозъка и нервната система, идеални за преодоляване на анемията и пролетната умора, стимулират образуването на женски хормони и са истинско богатство за жените в менопауза.
Съдържание: витамини – PP (подпомага клетъчните процеси) минерали –високо съдържание на желязо, каротин и др.

Бобови кълнове: подсилват имунната система, понижават нивото на кръвната захар в кръвта, подходящи за проблеми с наднорменото тегло и имат диуретично, захаропонижаващо, пикочогонно и противомикробно действие.
Съдържание: натурални белтъчини, високо съдържание на витамините А, С, Н и от групата В, и микроелементи (желязо, силиций, калций, магнезий, бор), протеини и др.

Грахови кълнове: Кълновете от грах са богати на белтъчини и аминокиселини. Те повишават тонуса на организма и стимулират обновяването на клетките, т.е. спомагат за запазване на младоста по-дълго време. Грахът съдържа Витамините от група B, а те укрепват нерната система. Фолиевата киселина у тях действа благоприятно на кожата и косата. Граховите кълнове са много ценни поради факта, че съдържат лецитин и цинк, които повишават потентността на мъжете. Богато съдържание на целулоза понижава холестерина в кръвта и укрепва сърцето и кръвоносните съдове. Благодарение на голямото количество целулоза в тях, понижават нивото на холестерола и предпазват от сърдечносъдови заболявания. Повишават тонуса и зареждат организма с енергия.

Слънчогледови кълнове: укрепват нервната система, забавят процесите на естественото стареене, имат добър козметичен ефект, помагат при стомашно-чревни и сърдечно-съдови заболявания;
Съдържание: богати са на протеини, аминокиселини и минерали – калций, желязо, магнезий, фосфор, цинк, йод, сода, флуор и др.

Кълнове от соя: смекчават симптомите на климакса, редпазват от остеопороза, снижават риска от онкологични заболявания, регулират телесното тегло и храносмилането,, понижават холестерола, засилват имунната система, помагат срещу стреса.
Съдържание: витамини – A, C, B1 и B2; минерали – високо съдържание на калций и желязо и др.

Това са едни от най-разпространените най-често консумирани и срещани кълнове. Разбира се съществуват още редица други. Тези източници на здраве и дълголетие - покълналите малки семенца, са изключително богати на аминокиселини, витамини, ензими, захари, мастни киселини, минерали, баластни вещества и др. В съприкосновение с вода, топлина и въздух метаболизмът на семената се задейства, те се събуждат и започват да растат. Естествената растителна тъкан съдържа 90% вода, докато зърното –само 10%. За да излезе от състояние на покой, семето трябва да бъде накиснато във вода. Престоят във водата зависи от вида на зърното. След точно определени часове или дни (зависи от вида), покълналите семена са готови за консумация и това е моментът, в който са най-пълноценни и подходящи за консумация. Лесно е да се отглеждат вкъщи и растат много бързо. Полезно е да знаем освен какво съдържат и за какво са полезни кълновете, също така и още нещо – как да приготвим кълнове готови за консумация. За да са достатъчно чисти и хранителни кълновете, е важно семената, с които се снабдяваме и/или купуваме за покълване, да произлизат от биологично земеделие и да не са обработват с никакви пестициди или торове. В противен случай рискуваме да замърсим организма си с химикали, вместо да направим нещо добро за него. Идеалните условия за покълване са: влага 60-70% и температура 18-22 градуса. Семената се накисват във вода и престояват 12-24 часа. След това се отцеждат и оставят да покълнат в съд покрит с марля. Изплакват се периодично по 1-2 пъти на ден - сутрин и вечер, докато стъблото на кълна достигне 2-3 см. Семената покълват от 2-5 дни в зависимост от вида им.

За по-мързеливите или с липса на свободно време (например работохолици) препоръчвам да минат през супермаркета. :))

Също така има и различни рецепти с кълнове. Вкусът като цяло към полезните храни в повечето случаи се възпитава, защото именно в изграждането на нови навици и в промяната се крие развитието ни. А това става най-лесно с повече информация… или повече кулинарно изкуство, въображение или просто с добавяне на вкусни подправки :)

Много полезна е книгата на Д-р Шалер "Покълнали семена. Млади поници", изд. Жорж Неф, 1993г. и препоръчвам да я прочетете.