Скоро гледах един филм, който промени още повече вътрешния ми свят и отношение към самата мен. Мога да кажа, че очакванията ми за филма бяха надминати и съм изключително впечатлена, че за децата, а защо не и за големите деца, е създаден един толкова стойностен филм. Филмът се казва „Чудната петорка” и е по книгата "Пазители на детството" от Уилиян Джойс. И още по-изключителното, което усетих е, че филмът е поднесен интересно, забавно и с голяма доза хумор, въпреки, че същността и посланията му са много дълбоки. Като малка не можех да разбера какво означава да вярваш. Да, мислила съм си например, че наистина вярвам в дадено нещо, и когато то не се случи – спирах да вярвам разбира се в него, както правят повечето хора. Може би не можех да разбера значението и смисъла на вярата и по-късно осъзнах, че не знаех какво означава наистина да вярваш. Може би свързвах вярата тогава с желанията си. Да, но - не! Желанията и вярата всъщност са съвсем различни неща. Всеки човек желае нещо и когато не го получи – спира да вярва в него, или по-точно в собствената си вяра. Именно вярата се крие дълбоко в нас – и трябва да е насочена по-скоро към самите нас – към себе си и след това навън. Когато бях дете прочетох книжката на Чарлз Дикенз: „Житие и битие на Иисус Христос” и много силно впечатление ми направиха думите: „Блажени са тези, които вярват без да са видели”, които тогава изобщо не можах да разбера. Та да се върнем към филма „Чудната петорка”. Дори самото име е интересно и е чудно кои и какви са тези пет чудни герои. Може би няма значение кои са точно, защото на тяхно място могат да бъдат всички добри герои, които раздават щастие. Това са Дядо Коледа, Великденският заек, Феята на зъбките, Сънчо и Джак Скреж, които със своите чудни спсобности обединяват сили срещу Мрак, който от завист към тях и желание за власт, иска да превземе живота на децата със страхове. Мрак вселява страхове и кошмари в децата и като че ли ни показва точно смисълът от съществуването на петимата герои. Тези петима чудаци правят в действителност щастливи децата по целият свят. Тези герои във филма, заедно с Мрак, са бъзсмъртни, но ако и едно дете в света спре да вярва в тях – те наистина ще изчезнат от живота на децата и щастието на децата ще изчезне, защото ще остане само Мрак. Но как може да се победи Мрак и да изчезне завинаги от живота им? Във филма се показва как, чрез вярата, могат да се победят всичките ни страхове, когато повярваме... в себе си! И че страховете на другите не могат да бъдат наши страхове. Показва се още, че чудесата наистина съществуват. Постоянно ни се дават знаци за съществуването им – стига да можем да им обърнем внимание и дано ги забелязваме все по-често. Всички търсим щастието си, а именно истинското щастие ще го открием, когато усетим съществуващите чудеса. Вярвайте, истински вярвайте в доброто и то неизменно ще ви даде знак, че съществува. Но вярвайте най-вече в себе си. Защото всички чудеса са вътре в Нас.
П.С. Е, така го обясних всичко и на дъщеря ми. Тя ми отвърна, че Мрак е много глупав и страхлив. Смя се и после каза, че ѝ е жал за него. Сякаш вярваше, че и той може да бъде добър...
Няма коментари:
Публикуване на коментар