За мечтите... и още нещо

   Издаването на стихосбирката ми "Диви цветя" беше едно от най-лесните неща в живота ми. Това стана благодарение на едно ново по рода си издателство в България, което предлага прекрасни условия за авторите на книги и съм истински щастлива, че ги открих. Това е  izdavam.com. Тук можете да прочетете едно интересно интервю със собственика на издателството, за да разберете за какво говоря.

   Изненадващо за мен, дебютната премиера на стихосбирката ми, която се състоя на  08 октомври 2012г. в Столична библиотека, се радваше и на интерес от хора, които не бях срещала и не познавах до момента. За усмивките и емоциите на всички по време на представянето, допринесе водещата на премиерата и обичаната от всички Даниела Капинчева.  За прекрасната корица на "Диви цветя" искам за пореден път да изкажа благодарност на художничката Даниела Кнежевич. Благодаря от сърце за духовната подкрепа на едно слънчево, талантливо и красиво създание - Павлина Соколова. Благодаря на всички, които ги има в живота ми. Списъкът ще е много дълъг, затова им благодаря със сърцето си.

    Това, което мога да споделя за стиховете си, е нещо, което всеки един пишещ поезия може да каже - извират от душата. Не съм си и помисляла преди, че ще издам някога книга, но знаете ли - всички, които творят го правят, за да излеят енергията и чувствата си в творбите си. Всеки един стих съм го писала в различни емоционални състояния, но най-изненадващото, което осъзнах за себе си е, че някои стихове съм ги писала точно, когато съм имала нужда от нея - от светлината. И съм си я дала сама на себе си. Това до момента не го бях споделяла, но реших да разголя и тази моя истина. Бих искала още да споделя, че всеки, който усети необходимост да пише, да рисува, да пее, да твори - нека да го (на)прави! Не, не заради някаква признателност - заради самият себе си. А това дали творчеството му ще бъде оценено, знаете ли - не е от такова значение. Всяко едно творчество си намира своите адресати - стига да бъде споделено. Просто го направете...

   Както каза моят приятел и колега Христо от Лясковец за книгата "Христо от Лясковец и Приятели", чиято премиера бе съвместно със стихосбирката ми: "Тази книга е колкото моя, толкова и Ваша" и според мен всяка една книга е такава - създадена за хората. Именно, защото Христо от Лясковец  до момента не е правил живо представяне на книгите си и не живее в София, а неговите читатели го познават повече от социалните мрежи (като зад гърба си има вече над 15 книги за скромната си възраст от 33 г., някои преведени и на чужди езици), решихме заедно да направим за всички наши общи приятели едно съвместно представяне на книгите си. Книгата "Христо от Лясковец и приятели" събра на едно място 24 автора и аз имах удоволствието също да бъда част от този негов проект и съм изключително благодарна на Христо, за това, че ме покани да се включа, защото чрез книгата му успях да предам моите послания и кратка история до читателите. Това е една книга, от която всеки един човек може да намери по нещо за себе си и аз имам честта да бъда част от това цяло.

   Всъщност самата истина, която не съм споделяла до момента е, че издадох стихосбирката си, за да сбъдна една малка част от една моя скрита мечта, но и я издадох не толкова за мен, колкото за хората - за тези, които харесват творчеството ми. Като че ли приятелите и близките ми се радваха повече от мен за случващото се. Всъщност издаването на книгата е само малка крачка към мечтата ми. Тази мечта остана някъде скрита дълбоко в мен, защото не споделям мечтите си публично. През последните месеци полагам усилия (до колкото мога) да осъществя тази моя мечта, но не съм от тези, които говорят много, без да са направили все още нещо. Когато успея да го направя, може би тогава ще говоря достатъчно. Знаете ли, хубаво е човек да не се надценява, нито пък и да се подценява, а да оставя нещата да се случват от самосебе си. Когато човек вярва в дадено нещо и върши всичко с любов, именно тогава - то вземе, че се случи...

 Благодаря ви за любовта, приятели! Обичам ви...

следва продължение...