Най-скъпият подарък

Най-скъпият подарък е този, поднесен от душата... Безценни са моментите, които ни даряват това щастие да обичаме и да се чувстваме обичани... Казват, че щастието е състояние на духа и именно. Когато усетиш любовта на целия свят, това може да те направи истински щастлив, както и когато го прегърнеш със сърцето си....



"Попитали един мъдрец: Кога човек е по-щастлив - когато обича или когато е обичан? А той отговорил: Птицата с кое крило лети по-добре - с лявото или с дясното?"

Моите безценни подаръци се оказват необятни и благодаря на Бог за това, че ми ги изпраща в живота... Благодаря на всички в живота ми за думите, за жестовете, за делата, за обичта...

Това са само част от безценните ми подаръци, които винаги ще пазя в себе си...

ПОБЕДОНОСНО

                              на  М.Я.  

Щом свърши тежката битка,

набери пъстър букет от цветя

и най-красивата китка

закачи си в косите сама,

от този триумф подари си звезда,

от очите свали дълговластна тъга,

права стани и посрещни на крака,

побетителя в теб, вдигни му ръка.

Пей и лекувай с лудешко сърце,

празнувай с ново, щастливо лице,

и щом ти се плаче от радост – плачи

и за своята битка на света разкажи...

Дейзи Патън

Здравей, Мария!

         на Мария Янакиева

  

Дали животът е магия,                       

или илюзия красива...                          

Каквото и да е, Мария,

живей го все така щастлива.

И нека слънцето разплита

за теб лъчите си горещи. 

Луната, кръгла като пита,

да ти вещае нови срещи.

На всички грижи да си чужда.

Усмивки в дните ти да има.

В очите огън да събужда,

любов, със нищо несравнима.

Дали подарък ни е свише,

дали животът е магия -

не може в стих да се опише...

Привет от мен! Здравей, Мария!

Димитър Никифоров

Сенчец

                           на Мария Янакиева

Днес си тъжна… душата ти плаче

и ме питаш: „Защо са трънливи

тези сенки и гарвански грачат

във татул и гнездици коприва?”

Ще ти кажа: Дори да огрее

по петната им Слънцето жарко,

трябва Някой сълзи да посее -

хвърлей обич е може би малко…

Трябва почвата миг да обърне,

прошка чиста вода да налее,

тъмнината лъчите да зърне

и добрият ветрец да запее…

Да разлисти от пъпка смирение

мека благост - цвета на усмивка

ден след ден, сред дъжда от спасение,

да белее сенчеца-бодливка…

Михаил Цветански

БЕЛИЯТ ПРИСТАН

 на Мария Янакиева и Михаил Цветански

Светъл лъч над блатата от лепкава кал!

В сън ли глас на Надежда дочувам?

Тъмнината ме блъска в лицето без жал...

Боже, как не научих да плувам?!...

... Аз отдавна не помня кой тук ме отлъчи

и защо с тъмнина ме наказа.

Само сливам гласа си със песните вълчи

и повтарям си: "Няма да мразя!"

А когато връз мене гърми и вали,

само тихо притварям клепачи.

Времето е лечител. И спря да боли.

Само споменът тук грозно грачи.

В черно блато - тъмница от лепкава кал,

всяка капка е с дъх на обиди.

Там затъва духът ми, отдавна заспал,

без от Слънцето изгрев да види.

И мираж ли е, Господи, днес този глас,

или Ти ми довя Вдъхновение?

Не умея да плувам! Далече съм аз...

Нереално е всяко спасение...

Но как тясно е тук, Господи! Как е тясно...

Задушава се вече сърцето!

Пее нежният глас: "Има по-добро място!

Приближи... и хвани ми ръцете!"

... Светъл лъч над блатата от лепкава кал!

Истина е! Крещя: "Не сънувам!"

Няма страх! Има цел! Виждам пристана бял...

Време е да започна да плувам!

Павлина Соколова

СЪРЦЕ 

                             

                            на Мария Янакиева

Живей, сърце! И щедро се раздавай!

Отмервай дръзко своя календар!

Да те сломят нивга не позволявай!

На себе си бъди ти господар!

С палитра нарисувай всички чувства,

родили се от твоите искри.

Живей и всеки миг недей пропуска!

Със всяка своя фибричка тупти!

Живей, сърце! Напук на всичко, дето

забавя твоя ритъм тъй лудешки!

Намирай светлинка и там, където

спотайва се тъма зад чужди грешки...

Живей сега по своите закони

и всяка болка в теб изкорени!

Със своя бяг успявай да догониш

най-смелите, най-дръзките мечти!

Павлина Соколова

Не се страхувай, звездичке!

на моето приятелче Мими/Мария Янакиева/

Една звездичка със любов ни грее,

с любов и със безкрайна доброта.

Пази я, Господи! Тя трябва да живее!

С  лъчите й е по-красив света.

Не искам да е тъжна, не, не искам,

във този труден миг не е самичка.

Стоя пред Бог, в ръка свещичка стискам

и моля се за нашата звездичка.

Душата й е толкова красива,

сестричка е на моята по рими.

През сълзи искам тя да е щастлива,

макар да съм далече, с теб съм, Мими!

Не се страхувай! Моля те, звездичке.

Поглеждам те! Така на теб приличам.

Ти няма, няма никога да си самичка,

защото много, много те обичам.

Свилена Димитрова

На Мария

Приятелко, ти дар си ми небесен -

изпратена от Бога светлина,

в живота ни отруден и нелесен

да има дух, надежда, топлина!

И болките си заедно да носим,

една на друга да си бъдем лек

и отговор на трудните въпроси

защо от мъката създава се Човек...

Христина Радомирова

Бъди щастлива, Мария!!! който и да си, ти благодаря от цялото си сърце... Това е моята изповедалня, в която влизах/м от половин година насам в трудни моменти и ми даде сили да продължа напред!...  

Нещо истинско за теб - Христо от Лясковец

Благодаря на всички, които ги има в живота ми за любовта им...

                              Какво му трябва на човека

Какво му трябва на човека -
една сърдечна, слънчева усмивка,
да чуе блага дума за утеха
и болката у него да затихва.

Да има две очи, които
света до дъното си да побират
и думите, когато не достигат -
недоизреченото да разбират.

Да има муза да живее,
да се вдъхновява всеки ден -
свободно да лети и да дарява
обичащото си сърце. Във плен

на бялата, добра магия,
с вълшебството искри да пали -
прераждайки се в тази орисия,
света със чувства да погали...

Мария Янакиева